22 dic 2015, 15:50

Прошка

  Poesía
636 0 2

 

 

отворих сърцето си

за всички

отворих го

не мислех за последствия

а те

пренебрегнаха го

през мен гледаха

ала не виждаха

не чуваха

но аз

светлина съм

съм

и ще бъда

въпреки

недоглеждането

ваше

 

простено да ви е

 

при мен

е светло

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, светло е, а светлината привлича!Запомнящ се финал!
  • Светлината няма врагове. Те се боят от нея, защото от яркото ослепяват.
    А от това, че не искат да я забелязват, тя сякаш засиява още по-ярко за другите. Хубаво стихотворение, Ласка! Поздрав и весели празници!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...