26 feb 2017, 18:21

Прошка 

  Poesía » Filosófica
956 0 4

 

На сина ми
И дори сърцето да те стяга,
и да трепваш от стаена страст,
да те е затиснала безмерна тяга,
да таиш предчувствие за сетен час,
да се молиш за последна прошка,
да отправяш взор към неми висини,
да загубиш и най-дребния си грош пак
ще си простен за всичките вини –
че си мамил и предавал в любовта си,
че си искал повече, отколкото си дал,
че си се отдавал на скръбта си,
че на бурята да устоиш не си успял –
сметките ти вече са платени
преди още да си задлъжнял,
всичките вини са ти простени
само заради това, че си живял.

Даниела Добрева

© Даниела Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??