26.02.2017 г., 18:21 ч.

Прошка 

  Поезия » Философска
955 0 4

 

На сина ми
И дори сърцето да те стяга,
и да трепваш от стаена страст,
да те е затиснала безмерна тяга,
да таиш предчувствие за сетен час,
да се молиш за последна прошка,
да отправяш взор към неми висини,
да загубиш и най-дребния си грош пак
ще си простен за всичките вини –
че си мамил и предавал в любовта си,
че си искал повече, отколкото си дал,
че си се отдавал на скръбта си,
че на бурята да устоиш не си успял –
сметките ти вече са платени
преди още да си задлъжнял,
всичките вини са ти простени
само заради това, че си живял.

Даниела Добрева

© Даниела Добрева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??