diesto (Данаил Антонов)
1039 617
11 mar 2019, 1:16

Прошка... 

  Poesía » De amor, Filosófica
486 5 3

Прости ми, че съм грешен по неволя! 

Прости ми за изгубеното време! 

Фалшивите герои с главна роля, 

умират от лъжите, уморени... 

В живота не е хич, като на кино, 

и прошка да поискаш, толкоз трудно е... 

Особено, щом чувство, непростимо, 

вината ми едва ли ще напусне... 

Прости ми за последно! Честен кръст! 

Прости, че любовта ми те пороби! 

Дори под пепел и два метра пръст, 

душата ми ще за прошка ще те моли....

 

Стихопат.

/DannyDiester/

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Е... онемях...
    !!!
    Адмирации!
  • Настръхнах!
  • Прекрасно! ...наистина е трудно...Препоръчвам!
    "Едно време, когато Господ изпратил паяка в света, тогава той бил много благороден, изтъкал една тънка нишка. Като се върнал на небето, питали го: „Защо изтъка такава тънка нишка, защо не изпреде нещо по-дебело?“ Той казал: „А, Господи, като видях колко са лоши хората, разбрах, че ако направя дебело въже, ще се обесват. Разбрах ги какви са и се опасявам за тях“. Учителя
Propuestas
: ??:??