Прошка...

Поэзия » Любовная, Философская

644 5 3

Прости ми, че съм грешен по неволя!

Прости ми за изгубеното време!

Фалшивите герои с главна роля,

умират от лъжите, уморени...

В живота не е хич, като на кино,

и прошка да поискаш, толкоз трудно е...

Особено, щом чувство, непростимо,

вината ми едва ли ще напусне...

Прости ми за последно! Честен кръст!

Прости, че любовта ми те пороби!

Дори под пепел и два метра пръст,

душата ми ще за прошка ще те моли....

Стихопат.

/DannyDiester/

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ена (Елена Гоцева)

Е... онемях...
!!!
Адмирации!

2019-03-23T11:53:51+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Настръхнах!

2019-03-11T19:50:13+02:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Прекрасно! ...наистина е трудно...Препоръчвам!
"Едно време, когато Господ изпратил паяка в света, тогава той бил много благороден, изтъкал една тънка нишка. Като се върнал на небето, питали го: „Защо изтъка такава тънка нишка, защо не изпреде нещо по-дебело?“ Той казал: „А, Господи, като видях колко са лоши хората, разбрах, че ако направя дебело въже, ще се обесват. Разбрах ги какви са и се опасявам за тях“. Учителя

2019-03-11T02:35:51+02:00