diesto (Данаил Антонов)
1014 588
11 мар. 2019 г., 01:16

Прошка... 

  Поэзия » Любовная, Философская
459 5 3

Прости ми, че съм грешен по неволя! 

Прости ми за изгубеното време! 

Фалшивите герои с главна роля, 

умират от лъжите, уморени... 

В живота не е хич, като на кино, 

и прошка да поискаш, толкоз трудно е... 

Особено, щом чувство, непростимо, 

вината ми едва ли ще напусне... 

Прости ми за последно! Честен кръст! 

Прости, че любовта ми те пороби! 

Дори под пепел и два метра пръст, 

душата ми ще за прошка ще те моли....

 

Стихопат.

/DannyDiester/

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Е... онемях...
    !!!
    Адмирации!
  • Настръхнах!
  • Прекрасно! ...наистина е трудно...Препоръчвам!
    "Едно време, когато Господ изпратил паяка в света, тогава той бил много благороден, изтъкал една тънка нишка. Като се върнал на небето, питали го: „Защо изтъка такава тънка нишка, защо не изпреде нещо по-дебело?“ Той казал: „А, Господи, като видях колко са лоши хората, разбрах, че ако направя дебело въже, ще се обесват. Разбрах ги какви са и се опасявам за тях“. Учителя
Предложения
: ??:??