Mar 11, 2019, 1:16 AM

Прошка...

646 5 3

Прости ми, че съм грешен по неволя! 

Прости ми за изгубеното време! 

Фалшивите герои с главна роля, 

умират от лъжите, уморени... 

В живота не е хич, като на кино, 

и прошка да поискаш, толкоз трудно е... 

Особено, щом чувство, непростимо, 

вината ми едва ли ще напусне... 

Прости ми за последно! Честен кръст! 

Прости, че любовта ми те пороби! 

Дори под пепел и два метра пръст, 

душата ми ще за прошка ще те моли....

 

Стихопат.

/DannyDiester/

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е... онемях...
    !!!
    Адмирации!
  • Настръхнах!
  • Прекрасно! ...наистина е трудно...Препоръчвам!
    "Едно време, когато Господ изпратил паяка в света, тогава той бил много благороден, изтъкал една тънка нишка. Като се върнал на небето, питали го: „Защо изтъка такава тънка нишка, защо не изпреде нещо по-дебело?“ Той казал: „А, Господи, като видях колко са лоши хората, разбрах, че ако направя дебело въже, ще се обесват. Разбрах ги какви са и се опасявам за тях“. Учителя

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...