23 nov 2022, 10:30

Прошка 

  Poesía » Otra
631 2 6

Обидата дълбоко я тая

и в изражението я разчитам,

та Прошката - самотна и добра-

признавам, много трудно я привиквам.

 

И много трудно аз ще я раздам

в подмолната причина за обида,

не че съм лоша, аз сама се знам,

но в мен илюзията не наприда

 

моменти, че ще стане по-добър

човек, способен някой да засегне.

И на сърце не слагам. Бял кахър.

Врата затворена. И мир пред мене.

 

Аделина Колева

© Аделина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прошката е като залък хляб за нуждаещия се.
    Но пък колко смъртни грехове може да засити един залък?
    Поздравления за искреното чувство, което живее във всеки стих!
  • Много благодаря на всички. Мислим сходно.
  • Има хора недостойни за прошка. Те искат такава само когато това им е изгодно, а не защото са се разкаяли вътрешно. Очевидно обладаваш много силен и здрав инстинкт за предпазване от греховност, Аделаида. И си го претворила в поезия по превъзходен начин.
  • Има непростими, както и непрежалими неща.
    Прошката в религията е за смирение, в живота може да ти се качи на главата.
    Поздравления, хареса ми!
  • Силен и близък до мен финал.
    Поздрави! Успех!
  • Приятно.
Propuestas
: ??:??