Прошка
Обидата дълбоко я тая
и в изражението я разчитам,
та Прошката - самотна и добра-
признавам, много трудно я привиквам.
И много трудно аз ще я раздам
в подмолната причина за обида,
не че съм лоша, аз сама се знам,
но в мен илюзията не наприда
моменти, че ще стане по-добър
човек, способен някой да засегне.
И на сърце не слагам. Бял кахър.
Врата затворена. И мир пред мене.
Аделина Колева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аделина Колева Всички права запазени
