Аделаида (Аделина Колева) Аделаида (Аделина Колева)
7 84
Nov 23, 2022, 10:30 AM

Прошка

  Poetry » Other
1.1K 2 6

Обидата дълбоко я тая

и в изражението я разчитам,

та Прошката - самотна и добра-

признавам, много трудно я привиквам.

 

И много трудно аз ще я раздам

в подмолната причина за обида,

не че съм лоша, аз сама се знам,

но в мен илюзията не наприда

 

моменти, че ще стане по-добър

човек, способен някой да засегне.

И на сърце не слагам. Бял кахър.

Врата затворена. И мир пред мене.

 

Аделина Колева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аделина Колева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Прошката е като залък хляб за нуждаещия се.
    Но пък колко смъртни грехове може да засити един залък?
    Поздравления за искреното чувство, което живее във всеки стих!
  • Аделаида (Аделина Колева)
    Аделаида (Аделина Колева)
    Много благодаря на всички. Мислим сходно.
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Има хора недостойни за прошка. Те искат такава само когато това им е изгодно, а не защото са се разкаяли вътрешно. Очевидно обладаваш много силен и здрав инстинкт за предпазване от греховност, Аделаида. И си го претворила в поезия по превъзходен начин.
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Има непростими, както и непрежалими неща.
    Прошката в религията е за смирение, в живота може да ти се качи на главата.
    Поздравления, хареса ми!
  • toti555 (toti)
    toti555 (toti)
    Силен и близък до мен финал.
    Поздрави! Успех!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0