LONTANA (Даша)
3 246

8 dic 2006, 18:14

ПРОШКА

Poesía

814 0 6

ПРОШКА

На И.

Толкова пъти прощавах

предателството и болката.

Все пак оставаха
спомени непростени.

Горчиви и тъжни -

есенни листи, отронени

Предаде децата ни...

Предаде съня им и хляба им...

Нима може да бъде
простено това?!

“Кой има нужда

от твоята истина -

питаше -

кой я обича, щом

по-грозна е от лъжата?”

Усмихнат горчиво,

отиваше в кръчмата

Плачех сама със децата

Плачех и в бримчици

вплитах майчина

болка и обич.

На теб никога

не изплетох чорапи!!!

Не ги заслужаваше...

Не остаряхме заедно

Не остаряхме никога...

Те не ти позволиха

да остарееш -

онези с лъжите

Чу ли ги днес?

Дори в гроба не те оставиха.

Никога не ти изплетох

топли чорапи за зимата,

Предаде ни -

прежда и обич не стигаше

Но днес ти простих.

Днеска чорапи плета

Ще ги имаш !

За твоята зима - вечната.

Нека те бъдат

моята истинска ПРОШКА.

И ти ми прости -

аз ще остана такава -

истинска,

каквато все пак
ти ме обичаше.

08.12.2004г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

kalin_n (Калин Найденов)

"На път! Човекът е човек тогава, когато е на път!"...

2007-01-30T23:38:43+02:00
bluenight (Синя )

Тъжно е, че стихът ти ще звучи познато на мнозина, Даша...Истински е!

2006-12-09T10:54:04+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Много тъга остави в мен стиха ти Даша.
Тъжна си ... наранена си.

Поздрав и прегръдка.

2006-12-08T23:20:24+02:00
LONTANA (Даша)

Благодаря. Жалко е, но стихотворението ми е предизвикано.

2006-12-08T22:56:10+02:00
Radi (Рада Ангелова)

Много тъжен стих! Поздрави!

2006-12-08T20:26:25+02:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0