Dec 8, 2006, 6:14 PM

ПРОШКА

  Poetry
813 0 6

ПРОШКА

                 На И.

 

Толкова пъти прощавах

предателството и болката.

Все пак оставаха
спомени непростени.

Горчиви и тъжни -

есенни листи, отронени

Предаде децата ни... 

Предаде съня  им и хляба им...

Нима може да бъде
простено това?!

“Кой има нужда

от твоята истина -

питаше -

кой я обича, щом

по-грозна е от лъжата?”

Усмихнат горчиво,

отиваше в кръчмата

Плачех сама със децата

Плачех и в бримчици

вплитах майчина

болка и обич.

На теб никога

не изплетох чорапи!!!

Не ги заслужаваше...

Не остаряхме заедно

Не остаряхме никога...

Те не ти позволиха

да остарееш -

онези с лъжите

Чу ли ги днес?

Дори в гроба не те оставиха.

Никога не ти изплетох

топли чорапи за зимата,

Предаде ни -

прежда и обич не стигаше

Но днес ти простих.

Днеска чорапи плета

Ще ги имаш !

За твоята зима - вечната.

Нека те бъдат

моята истинска ПРОШКА.

И ти ми прости -

аз ще остана такава -

истинска,

каквато все пак
ти ме обичаше.

                                 

                                  08.12.2004г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даша All rights reserved.

Comments

Comments

  • "На път! Човекът е човек тогава, когато е на път!"...
  • Тъжно е, че стихът ти ще звучи познато на мнозина, Даша...Истински е!
  • Много тъга остави в мен стиха ти Даша.
    Тъжна си ... наранена си.

    Поздрав и прегръдка.
  • Благодаря. Жалко е, но стихотворението ми е предизвикано.
  • Много тъжен стих! Поздрави!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...