ПРОШКА
ПРОШКА
На И.
Толкова пъти прощавах
предателството и болката.
Все пак оставаха
спомени непростени.
Горчиви и тъжни -
есенни листи, отронени
Предаде децата ни...
Предаде съня им и хляба им...
Нима може да бъде
простено това?!
“Кой има нужда
от твоята истина -
питаше -
кой я обича, щом
по-грозна е от лъжата?”
Усмихнат горчиво,
отиваше в кръчмата
Плачех сама със децата
Плачех и в бримчици
вплитах майчина
болка и обич.
На теб никога
не изплетох чорапи!!!
Не ги заслужаваше...
Не остаряхме заедно
Не остаряхме никога...
Те не ти позволиха
да остарееш -
онези с лъжите
Чу ли ги днес?
Дори в гроба не те оставиха.
Никога не ти изплетох
топли чорапи за зимата,
Предаде ни -
прежда и обич не стигаше
Но днес ти простих.
Днеска чорапи плета
Ще ги имаш !
За твоята зима - вечната.
Нека те бъдат
моята истинска ПРОШКА.
И ти ми прости -
аз ще остана такава -
истинска,
каквато все пак
ти ме обичаше.
08.12.2004г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даша Всички права запазени
