juliet007 (Эоя Михова) juliet007 (Эоя Михова)
4 154
7 may 2008, 7:44

Прошка

  Poesía
782 0 9

Прошка

Заслужих навярно греха си,

(безгрешните може би плачат),

забравили сладката прошка,

която изпълва те с святост.

Разкъсах гнева си със зъби,

вкусът на кръвта ме опари,

поисках от мен да изчистя

порочно заспалите твари.

Изкъпах се в кратки молитви,

(забравила бях да се моля)

и сякаш тогава почувствах,

че пак съм на себе си своя.

Запалих изгаснали свещи

във храма на моето тяло,

прашасал и някак запуснат,

намерих да чака олтарът.

И аз се поднесох, а чезнеше

зад мене пак сянка на минало...

Когато отворих очите си,

простеното вече умираше.

 

 

 

 

 

 

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0