7 мая 2008 г., 07:44

Прошка 

  Поэзия
674 0 9
Заслужих навярно греха си,
(безгрешните може би плачат),
забравили сладката прошка,
която изпълва те с святост.
Разкъсах гнева си със зъби,
вкусът на кръвта ме опари,
поисках от мен да изчистя
порочно заспалите твари.
Изкъпах се в кратки молитви,
(забравила бях да се моля)
и сякаш тогава почувствах,
че пак съм на себе си своя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Эоя Михова Все права защищены

Предложения
: ??:??