Прошка

Поэзия

784 0 9

Заслужих навярно греха си,

(безгрешните може би плачат),

забравили сладката прошка,

която изпълва те с святост.

Разкъсах гнева си със зъби,

вкусът на кръвта ме опари,

поисках от мен да изчистя

порочно заспалите твари.

Изкъпах се в кратки молитви,

(забравила бях да се моля)

и сякаш тогава почувствах,

че пак съм на себе си своя.

Запалих изгаснали свещи

във храма на моето тяло,

прашасал и някак запуснат,

намерих да чака олтарът.

И аз се поднесох, а чезнеше

зад мене пак сянка на минало...

Когато отворих очите си,

простеното вече умираше.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ice-Que3n (Йоанна Маринова)

Уникално браво!

2010-04-06T02:19:48+03:00
gerrda (Геновева Христова)

много хубаво пишеш!

2008-05-10T04:00:42+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Великолепно...!
Браво, Зоя! с обич.

2008-05-07T16:43:59+03:00
vezna (Мир)

"...Когато отворих очите си,

простеното вече умираше..."
Прекрасно е!

2008-05-07T14:18:31+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

"...че пак съм на себе си своя" Трудно е било завръщането към себе си,но си създала вълнуващ стих!

2008-05-07T13:48:01+03:00