Прошка
ПрошкаЗаслужих навярно греха си, (безгрешните може би плачат), забравили сладката прошка, която изпълва те с святост. Разкъсах гнева си със зъби, вкусът на кръвта ме опари, поисках от мен да изчистя порочно заспалите твари. Изкъпах се в кратки молитви, (забравила бях да се моля) и сякаш тогава почувствах, че пак съм на себе си своя. Запалих изгаснали свещи във храма на моето тяло, прашасал и някак запуснат, намерих да чака олтарът. И аз се поднесох, а чезнеше зад мене пак сянка на минало... Когато отворих очите си, простеното вече умираше.
|
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
