Заслужих навярно греха си,
(безгрешните може би плачат),
забравили сладката прошка,
която изпълва те с святост.
Разкъсах гнева си със зъби,
вкусът на кръвта ме опари,
поисках от мен да изчистя
порочно заспалите твари.
Изкъпах се в кратки молитви,
(забравила бях да се моля)
и сякаш тогава почувствах,
че пак съм на себе си своя. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up