juliet007 (Эоя Михова) juliet007 (Эоя Михова)
4 154
May 7, 2008, 7:44 AM

Прошка

  Poetry
783 0 9

Прошка

Заслужих навярно греха си,

(безгрешните може би плачат),

забравили сладката прошка,

която изпълва те с святост.

Разкъсах гнева си със зъби,

вкусът на кръвта ме опари,

поисках от мен да изчистя

порочно заспалите твари.

Изкъпах се в кратки молитви,

(забравила бях да се моля)

и сякаш тогава почувствах,

че пак съм на себе си своя.

Запалих изгаснали свещи

във храма на моето тяло,

прашасал и някак запуснат,

намерих да чака олтарът.

И аз се поднесох, а чезнеше

зад мене пак сянка на минало...

Когато отворих очите си,

простеното вече умираше.

 

 

 

 

 

 

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Эоя Михова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0