28 ene 2007, 13:34

Прошка

  Poesía
1.4K 0 1

Да осъзнаеш грешките на другите и своите,
да ги простиш и да поправиш.
Да простиш предателство или лъжа,
това е най-голямата награда,
тогава ти ще бъдеш жив,
тогава ти ще си наистина свободен.

Да си простиш, за прегрешенията и тъгата,
които някому си причинил,
да си простиш, че сам си се предал.
Да си простиш за принципите и мечтите,
които някъде си запилял в бездната на изкушенията.

Да искаш прошка някому,
когото болка ти си причинил
и който сълзи е проливал за теб,
но никога не ще ознаеш ти - какво наистина за него ти си значел.
Да искаш прошка за всичките злини,
които си извършил в забрава,
които в миналото си оставил,
но раната у хората остава.

С груби думи или мълчание ужасно,
за тебе това може да не е било важно,
но раните в сърцата остават
и никога не заздравяват.
Да си простиш, да ти простят,
това е най-голямата награда!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...