28.01.2007 г., 13:34

Прошка

1.5K 0 1

Да осъзнаеш грешките на другите и своите,
да ги простиш и да поправиш.
Да простиш предателство или лъжа,
това е най-голямата награда,
тогава ти ще бъдеш жив,
тогава ти ще си наистина свободен.

Да си простиш, за прегрешенията и тъгата,
които някому си причинил,
да си простиш, че сам си се предал.
Да си простиш за принципите и мечтите,
които някъде си запилял в бездната на изкушенията.

Да искаш прошка някому,
когото болка ти си причинил
и който сълзи е проливал за теб,
но никога не ще ознаеш ти - какво наистина за него ти си значел.
Да искаш прошка за всичките злини,
които си извършил в забрава,
които в миналото си оставил,
но раната у хората остава.

С груби думи или мълчание ужасно,
за тебе това може да не е било важно,
но раните в сърцата остават
и никога не заздравяват.
Да си простиш, да ти простят,
това е най-голямата награда!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....