29 jun 2010, 9:26

Прошка

  Poesía
1.1K 0 3

Приятели, аз знам - ще ми простите.
И враговете нека ми простят,
задето съм преследвал с хъс мечтите,
непримирим във примирения ни свят.

Аз знам - човек от грешките се учи.
От грешките човек кове съдба.
Простете ми, задето с вас се случи
съвсем случайно аз да съгреша.

Аз също ви прощавам греховете.
Достойнството е в прошка да дадем.
Прощавам яростта на враговете.
Безпрошието е жесток ярем.

Прощавайте! Бъдете над нещата,
които определят всеки ден.
Простете ми! Отчитайте делата,
че Бог ще съди утре вас и мен!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...