29 jun 2010, 9:26

Прошка

  Poesía
1.1K 0 3

Приятели, аз знам - ще ми простите.
И враговете нека ми простят,
задето съм преследвал с хъс мечтите,
непримирим във примирения ни свят.

Аз знам - човек от грешките се учи.
От грешките човек кове съдба.
Простете ми, задето с вас се случи
съвсем случайно аз да съгреша.

Аз също ви прощавам греховете.
Достойнството е в прошка да дадем.
Прощавам яростта на враговете.
Безпрошието е жесток ярем.

Прощавайте! Бъдете над нещата,
които определят всеки ден.
Простете ми! Отчитайте делата,
че Бог ще съди утре вас и мен!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...