4 abr 2008, 9:37

Прошка 

  Poesía » De amor
998 1 10
 

Доверие фалшиво аз ти подарих.

Доверие, което нищичко не струва.

И с него всичко провалих,

ако можеше въобще да съществува.

 

С думи глупави се изразих,

с които исках път да пропътувам.

Към твоето сърце красиво, но извих,

сега съм пътник и отплувам.

 

С постъпки подозрителни греших,

но в нощите не спирам да сънувам.

Богинята, която иска, може да прости

пои ме с вяра - не позволява да жадувам.

© Валентин Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??