Прошка
Доверие фалшиво аз ти подарих.
Доверие, което нищичко не струва.
И с него всичко провалих,
ако можеше въобще да съществува.
С думи глупави се изразих,
с които исках път да пропътувам.
Към твоето сърце красиво, но извих,
сега съм пътник и отплувам.
С постъпки подозрителни греших,
но в нощите не спирам да сънувам.
Богинята, която иска, може да прости
пои ме с вяра - не позволява да жадувам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Илиев Всички права запазени
