Доверие фалшиво аз ти подарих.
Доверие, което нищичко не струва.
И с него всичко провалих,
ако можеше въобще да съществува.
С думи глупави се изразих,
с които исках път да пропътувам.
Към твоето сърце красиво, но извих,
сега съм пътник и отплувам.
С постъпки подозрителни греших,
но в нощите не спирам да сънувам.
Богинята, която иска, може да прости
пои ме с вяра - не позволява да жадувам.
© Валентин Илиев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
