4 апр. 2008 г., 09:37
Прошка
Доверие фалшиво аз ти подарих.
Доверие, което нищичко не струва.
И с него всичко провалих,
ако можеше въобще да съществува.
С думи глупави се изразих,
с които исках път да пропътувам.
Към твоето сърце красиво, но извих,
сега съм пътник и отплувам.
С постъпки подозрителни греших,
но в нощите не спирам да сънувам.
Богинята, която иска, може да прости
пои ме с вяра - не позволява да жадувам.
Доверие, което нищичко не струва.
И с него всичко провалих,
ако можеше въобще да съществува.
С думи глупави се изразих,
с които исках път да пропътувам.
Към твоето сърце красиво, но извих,
сега съм пътник и отплувам.
С постъпки подозрителни греших,
но в нощите не спирам да сънувам.
Богинята, която иска, може да прости
пои ме с вяра - не позволява да жадувам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Валентин Илиев Все права защищены
Предложения
-
-
Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
-
Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...
-
Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
