16 jul 2010, 12:20

Прошка

  Poesía » Otra
742 0 0

Приятели мои, простете мълчанието,

изгубените думи в празнотата на нищото.

Прегръщам сега с охладнели ръце

всеки от вас с молещо се сърце.

 

Простете за болката, причинена от мен,

тя ще отмине във вас някой ден.

Времето ще отмива спомена,

спомена за вашето малко приятелче.

 

Простете за грешките, породени от мен,

постъпките, оставащи неизличимите рани.

Дълбоко кървящите белези

от думите и делата създадени.

 

Спомнете си за всички красиви моменти,

изживени мечти и сбъднати дни.

Разказвайте за мене в събиранията си,

аз ще съм до вас завинаги!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джимбо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...