Приятели мои, простете мълчанието,

изгубените думи в празнотата на нищото.

Прегръщам сега с охладнели ръце

всеки от вас с молещо се сърце.

Простете за болката, причинена от мен,

тя ще отмине във вас някой ден.

Времето ще отмива спомена,

спомена за вашето малко приятелче.

Простете за грешките, породени от мен,

постъпките, оставащи неизличимите рани.

Дълбоко кървящите белези

от думите и делата създадени.

Спомнете си за всички красиви моменти,

изживени мечти и сбъднати дни.

Разказвайте за мене в събиранията си,

аз ще съм до вас завинаги!