Jul 16, 2010, 12:20 PM

Прошка

  Poetry » Other
740 0 0

Приятели мои, простете мълчанието,

изгубените думи в празнотата на нищото.

Прегръщам сега с охладнели ръце

всеки от вас с молещо се сърце.

 

Простете за болката, причинена от мен,

тя ще отмине във вас някой ден.

Времето ще отмива спомена,

спомена за вашето малко приятелче.

 

Простете за грешките, породени от мен,

постъпките, оставащи неизличимите рани.

Дълбоко кървящите белези

от думите и делата създадени.

 

Спомнете си за всички красиви моменти,

изживени мечти и сбъднати дни.

Разказвайте за мене в събиранията си,

аз ще съм до вас завинаги!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джимбо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...