Jul 16, 2010, 12:20 PM

Прошка

  Poetry » Other
744 0 0

Приятели мои, простете мълчанието,

изгубените думи в празнотата на нищото.

Прегръщам сега с охладнели ръце

всеки от вас с молещо се сърце.

 

Простете за болката, причинена от мен,

тя ще отмине във вас някой ден.

Времето ще отмива спомена,

спомена за вашето малко приятелче.

 

Простете за грешките, породени от мен,

постъпките, оставащи неизличимите рани.

Дълбоко кървящите белези

от думите и делата създадени.

 

Спомнете си за всички красиви моменти,

изживени мечти и сбъднати дни.

Разказвайте за мене в събиранията си,

аз ще съм до вас завинаги!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джимбо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...