16.07.2010 г., 12:20

Прошка

739 0 0

Приятели мои, простете мълчанието,

изгубените думи в празнотата на нищото.

Прегръщам сега с охладнели ръце

всеки от вас с молещо се сърце.

 

Простете за болката, причинена от мен,

тя ще отмине във вас някой ден.

Времето ще отмива спомена,

спомена за вашето малко приятелче.

 

Простете за грешките, породени от мен,

постъпките, оставащи неизличимите рани.

Дълбоко кървящите белези

от думите и делата създадени.

 

Спомнете си за всички красиви моменти,

изживени мечти и сбъднати дни.

Разказвайте за мене в събиранията си,

аз ще съм до вас завинаги!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джимбо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...