11 jun 2023, 11:05

Прошка без покритие

451 1 9


Дълбочината на твоето гърло
крие змийски език.
Говориш правдиво и мъдро
със патос в поредния стих -
И сочиш посоки и пътища,
цитираш духовни учители,
разкриваш възможното бъдеще,
тръбиш, че ни трябват Спасители,
а после... отиваш на работа,
пред шефа покорно мълчиш,
здрависваш се чинно със дявола,
целуваш пореден фетиш,
"не виждаш" поредна неправда,
(реал е това, а не стих)
и лъжеш, когато ти трябва,
но нищо... аз всичко простих...

И не, че от мене зависи
за прошката нещо, признавам,
но в образа, в който (уж) ти си,
от себе си... нещо познавам...

Това е, открито и честно,
го казвам (във стих е все пак...),
докато в реала перверзно
се крием зад маски... и мрак...

08.06.2023.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Със сигурност си прав за харесването, Влади, но пък и аз не съм лаком на тази тема. Иначе поне половината от публикациите ми не трябваше да видят бял свят.
    Благодаря ти за споделените мисли.
  • Страхът е едно от имената на мрака, Силвия, едно от многото такива.
    Благодаря ти, че прочете и се изказа.
  • Да, освен зад маски, се крием и зад... страх...
  • Да, това е - и често е с грозно лице!
    И всеки се огъва пред нея в една, или друга посока, хора сме, не ангели.
    Мерси за чудесното включване, Скити.
  • Мисля си, че това е реалността - едно лице с много маски...зависещи от ситуацията... За съжаление...
    Поздравявам те!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...