Jun 11, 2023, 11:05 AM

Прошка без покритие 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
148 1 10


Дълбочината на твоето гърло
крие змийски език.
Говориш правдиво и мъдро
със патос в поредния стих -
И сочиш посоки и пътища,
цитираш духовни учители,
разкриваш възможното бъдеще,
тръбиш, че ни трябват Спасители,
а после... отиваш на работа,
пред шефа покорно мълчиш,
здрависваш се чинно със дявола,
целуваш пореден фетиш,
"не виждаш" поредна неправда,
(реал е това, а не стих)
и лъжеш, когато ти трябва,
но нищо... аз всичко простих...

И не, че от мене зависи
за прошката нещо, признавам,
но в образа, в който (уж) ти си,
от себе си... нещо познавам...

Това е, открито и честно,
го казвам (във стих е все пак...),
докато в реала перверзно
се крием зад маски... и мрак...

08.06.2023.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Със сигурност си прав за харесването, Влади, но пък и аз не съм лаком на тази тема. Иначе поне половината от публикациите ми не трябваше да видят бял свят.
    Благодаря ти за споделените мисли.
  • Със силата на поетичността си казваш толкова истини, Георги! На много може да не им хареса прочетеното, но прямотата на поетичността ти е повод за уважение. Поздравления!
  • Страхът е едно от имената на мрака, Силвия, едно от многото такива.
    Благодаря ти, че прочете и се изказа.
  • Да, освен зад маски, се крием и зад... страх...
  • Да, това е - и често е с грозно лице!
    И всеки се огъва пред нея в една, или друга посока, хора сме, не ангели.
    Мерси за чудесното включване, Скити.
  • Мисля си, че това е реалността - едно лице с много маски...зависещи от ситуацията... За съжаление...
    Поздравявам те!
  • Катя, мерси за комплимента.
  • Винаги пишеш искрено и по актуални теми.
    Всеки носи маска, но е талант да надникнеш зад нея.
    Добре, че не съм ти шеф.
  • Всъщност, Антоанета, съм много проклет конкретно с шефове - досега 2 такива съм си бил, но това е отделна тема.
    И ще спра дотук със своята особа, защото съм далеч от идеалния и идеализиран образ, какъвто непрестанно срещам в чужди творби с автобиографичен оттенък.
    Благодаря ти за интересния коментар.
    ПП
    Всъщност, битите шефове са с 1 повече, но това не съм го казал.
    В третия случай се стигна до съд, но тъй, като и досега съм с чисто досие, значи всичко е приключило добре... поне за мен.
  • Лицемерието тук (виртуала) е широко разпространено. Но мисля, че този, който мълчи пред шефа е възможно да се прави на "важен" пред слабите и в реала.
    "но в образа, в който (уж) ти си,
    от себе си... нещо познавам..." - добре е, че си го осъзнал. Каквото качество осъждаш, най-вероятно го притежаваш
Random works
: ??:??