Прошка без покритие
Дълбочината на твоето гърло
крие змийски език.
Говориш правдиво и мъдро
със патос в поредния стих -
И сочиш посоки и пътища,
цитираш духовни учители,
разкриваш възможното бъдеще,
тръбиш, че ни трябват Спасители,
а после... отиваш на работа,
пред шефа покорно мълчиш,
здрависваш се чинно със дявола,
целуваш пореден фетиш,
"не виждаш" поредна неправда,
(реал е това, а не стих)
и лъжеш, когато ти трябва,
но нищо... аз всичко простих...
И не, че от мене зависи
за прошката нещо, признавам,
но в образа, в който (уж) ти си,
от себе си... нещо познавам...
Това е, открито и честно,
го казвам (във стих е все пак...),
докато в реала перверзно
се крием зад маски... и мрак...
08.06.2023.
© Георги Каменов All rights reserved.
