Прощалните думи на мама за свободата
ПРОЩАЛНИТЕ ДУМИ НА МАМА ЗА СВОБОДАТА
Тези тъмни фасади и дворчета с кичести ружи
с мен говориха дълго в часа на презрялата есен.
Бях до мама, положил главата си в нейните скути,
и се вслушвах в гласа ù – уморен, неспокоен, унесен.
Тя от старата круша откъсна ми слънчева сладост
и подаде ми топлия дъх на догарящ септември.
– Свободата е, сине, да можеш във бури да падаш.
Ала сетне да вдигнеш чело и да тръгнеш напред.
Отлети, мое птиче, да познаеш небето над къщи.
Има много земи и сърца, и прекрасни градини.
Свободата е, сине, да можеш смирен да се върнеш
да поплачеш край мене, а после пак да заминеш.
Отнеси в свойта пазва на ружата благия корен,
мойта плитка, която за теб след минута ще срежа,
шепа пръст, от която да дишаш и чрез нея да помниш,
че винаги има и последна искрица надежда.
И бъди горд и силен, каквото насреща да иде.
Аз такъв те родих – без окови, с крилете на птиче.
Този свят е лъжлив, но по детски добър и наивен.
Щом веднъж му повярваш, ти докрая ще го обичаш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Слави Тодоров Todos los derechos reservados
