Прощално
Молих се да те запазя тайно,
но си отиде, защото го поисках!
Не можех да ви дам по равно
това, що в сърцето си потисках.
Влудявах се! Исках те безумно!
Но зад ъгъла ме чакаше вината,
минавайки оттам, по тъмно,
взривявах и поредната граната.
Плачех те, болеше ме душата!
В палач на чувства се превърнах,
като Елена, предизвиках и войната,
война, в която няма победител!
Лаврови венци не подарявах.
Втъкавах само болка и сълзи.
Виното с отрова овкусявах,
но липсата ти - повече горчи!¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados
