Прощално
Бях и аз някога красива,
с дългите чени коси
и под тях се подава плахи
едни зелени влажни очи.
Снага изваяна имах,
но отиде си вече и тя.
Скоро и моето тяло
ще стане едно със пръстта.
Косите ми бели ще паднат
и ще вперя погледа блед
да видя небе за последно
и да тръгна към оня свет.
Ръцете сбръчкани, стари,
ще казват „Сбогом, Любов”,
ще затворя клепки последно,
ще издъхне последният зов.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados
