Прощално
Бях и аз някога красива,
с дългите чени коси
и под тях се подава плахи
едни зелени влажни очи.
Снага изваяна имах,
но отиде си вече и тя.
Скоро и моето тяло
ще стане едно със пръстта.
Косите ми бели ще паднат
и ще вперя погледа блед
да видя небе за последно
и да тръгна към оня свет.
Ръцете сбръчкани, стари,
ще казват „Сбогом, Любов”,
ще затворя клепки последно,
ще издъхне последният зов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
