24.12.2010 г., 1:27 ч.

Прощално 

  Поезия
684 0 1
Бях и аз някога красива,
с дългите чени коси
и под тях се подава плахи
едни зелени влажни очи.
Снага изваяна имах,
но отиде си вече и тя.
Скоро и моето тяло
ще стане едно със пръстта.
Косите ми бели ще паднат
и ще вперя погледа блед
да видя небе за последно
и да тръгна към оня свет. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??