Прощално
Бях и аз някога красива,
с дългите чени коси
и под тях се подава плахи
едни зелени влажни очи.
Снага изваяна имах,
но отиде си вече и тя.
Скоро и моето тяло
ще стане едно със пръстта.
Косите ми бели ще паднат
и ще вперя погледа блед
да видя небе за последно
и да тръгна към оня свет.
Ръцете сбръчкани, стари,
ще казват „Сбогом, Любов”,
ще затворя клепки последно,
ще издъхне последният зов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефка Георгиева Все права защищены
