stefitopz (Стефка Георгиева ) stefitopz (Стефка Георгиева )
2 264
Dec 24, 2010, 1:27 AM

Прощално

  Poetry
774 0 1

 

Бях и аз някога красива,

с дългите чени коси

и под тях се подава плахи

едни зелени влажни очи.

 

Снага изваяна имах,

но отиде си вече и тя.

Скоро и моето тяло

ще стане едно със пръстта.

 

Косите ми бели ще паднат

и ще вперя погледа блед

да видя небе за последно

и да тръгна към оня свет.

 

Ръцете сбръчкани, стари,

ще казват „Сбогом, Любов”,

ще затворя клепки последно,

ще издъхне последният зов.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • jabcheto (Влади Иванова)
    jabcheto (Влади Иванова)
    Много красиво,разбира се и тъжно, но... аз съм на мнение,че красота има навсякъде,още повече няма подобна на тъжната красота, на каквато ставаме свидетели и в случая... Поздравления

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0