stefitopz (Стефка Георгиева )
2 264

Dec 24, 2010, 1:27 AM

Прощално

Poetry

765 0 1

Бях и аз някога красива,

с дългите чени коси

и под тях се подава плахи

едни зелени влажни очи.

Снага изваяна имах,

но отиде си вече и тя.

Скоро и моето тяло

ще стане едно със пръстта.

Косите ми бели ще паднат

и ще вперя погледа блед

да видя небе за последно

и да тръгна към оня свет.

Ръцете сбръчкани, стари,

ще казват „Сбогом, Любов”,

ще затворя клепки последно,

ще издъхне последният зов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

jabcheto (Влади Иванова)

Много красиво,разбира се и тъжно, но... аз съм на мнение,че красота има навсякъде,още повече няма подобна на тъжната красота, на каквато ставаме свидетели и в случая... Поздравления

2010-12-24T10:38:34+02:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0