Най–сетне в себе си ще спра
и вярата ще бъде тиха, но силна и последна…
Ще бъде ден, когато ще замлъкне песента
в кръвта…
Очите ми ще се затворят. Непрогледнали…
Най–сетне дълго чаканата тишина
ръцете ми ще хване с тъжни пръсти
и моите ръце – ръце на грешница -
ще ме прекръстят…
С потекла от очите ми вода…
Най–сетне и сърцето ми ще се разтвори –
за тихото сбогуване. Прозрачни,
без жал в очите ми ще минат спомени и хора…
Но кой ще плаче…
За сенките, които не говорят…
© Евкалипт Todos los derechos reservados