21.07.2009 г., 15:48

Прощално

1.2K 0 4

Най–сетне в себе си ще спра

и вярата ще бъде тиха, но силна и последна…

Ще бъде ден, когато ще замлъкне песента

в кръвта…

Очите ми ще се затворят. Непрогледнали…

 

Най–сетне дълго чаканата тишина

ръцете ми ще хване с тъжни пръсти

и моите ръце – ръце на грешница -

ще ме прекръстят…

С потекла от очите ми вода…

 

Най–сетне и сърцето ми ще се разтвори –

за тихото сбогуване. Прозрачни,

без жал в очите ми  ще минат спомени и хора…

Но кой ще плаче…

За сенките, които не говорят…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евкалипт Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...