21.07.2009 г., 15:48

Прощално

1.2K 0 4

Най–сетне в себе си ще спра

и вярата ще бъде тиха, но силна и последна…

Ще бъде ден, когато ще замлъкне песента

в кръвта…

Очите ми ще се затворят. Непрогледнали…

 

Най–сетне дълго чаканата тишина

ръцете ми ще хване с тъжни пръсти

и моите ръце – ръце на грешница -

ще ме прекръстят…

С потекла от очите ми вода…

 

Най–сетне и сърцето ми ще се разтвори –

за тихото сбогуване. Прозрачни,

без жал в очите ми  ще минат спомени и хора…

Но кой ще плаче…

За сенките, които не говорят…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евкалипт Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...