21 июл. 2009 г., 15:48

Прощално 

  Поэзия » Гражданская
888 0 4

Най–сетне в себе си ще спра

и вярата ще бъде тиха, но силна и последна…

Ще бъде ден, когато ще замлъкне песента

в кръвта…

Очите ми ще се затворят. Непрогледнали…

 

Най–сетне дълго чаканата тишина

ръцете ми ще хване с тъжни пръсти

и моите ръце – ръце на грешница -

ще ме прекръстят…

С потекла от очите ми вода…

 

Най–сетне и сърцето ми ще се разтвори –

за тихото сбогуване. Прозрачни,

без жал в очите ми  ще минат спомени и хора…

Но кой ще плаче…

За сенките, които не говорят…

 

© Евкалипт Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??