Jul 21, 2009, 3:48 PM

Прощално

  Poetry » Civic
1.2K 0 4

Най–сетне в себе си ще спра

и вярата ще бъде тиха, но силна и последна…

Ще бъде ден, когато ще замлъкне песента

в кръвта…

Очите ми ще се затворят. Непрогледнали…

 

Най–сетне дълго чаканата тишина

ръцете ми ще хване с тъжни пръсти

и моите ръце – ръце на грешница -

ще ме прекръстят…

С потекла от очите ми вода…

 

Най–сетне и сърцето ми ще се разтвори –

за тихото сбогуване. Прозрачни,

без жал в очите ми  ще минат спомени и хора…

Но кой ще плаче…

За сенките, които не говорят…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евкалипт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...