desito_t (Десислава Танева)
130 292
17 jun 2011, 9:53

Прощално 

  Poesía » Otra
823 0 2

Не мога да повярвам, че си е отишла,

oставила ме пак сама.

Прибрала даже болката предишна,

не оставила бележчица една.

Не мога да повярвам, че я няма,

а със нея бяхме две в едно -

и душа, и тяло, и измамно

бледо чувство за любов.

Не мога да повярвам, че си тръгна -

без дори да се прости.

Сутрин идваше, когато съмва

и връхлиташе, когато завали…

…

Казваше, че някак ще те върне

с думи, вплетени във стих,

и стори го, но беше късно -

стиховете си на него посветих…

© Десислава Танева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??