Прощално

Jun 17, 2011, 9:53 AM

Poetry » Other

724 0 2

Не мога да повярвам, че си е отишла,

oставила ме пак сама.

Прибрала даже болката предишна,

не оставила бележчица една.

Не мога да повярвам, че я няма,

а със нея бяхме две в едно -

и душа, и тяло, и измамно

бледо чувство за любов.

Не мога да повярвам, че си тръгна -

без дори да се прости.

Сутрин идваше, когато съмва

и връхлиташе, когато завали…

…

Казваше, че някак ще те върне

с думи, вплетени във стих,

и стори го, но беше късно -

стиховете си на него посветих…

Please sign in with your account so you can comment and vote.

vanesa_crazy (Ванеса)

2011-07-31T02:04:59+03:00

Харесах!
Tomad (Тома Кашмирски)

2011-06-17T18:36:56+03:00

нелоша идея. реализацията може да претърпи редакция-две-три.