Прощално
Не мога да повярвам, че си е отишла,
oставила ме пак сама.
Прибрала даже болката предишна,
не оставила бележчица една.
Не мога да повярвам, че я няма,
а със нея бяхме две в едно -
и душа, и тяло, и измамно
бледо чувство за любов.
Не мога да повярвам, че си тръгна -
без дори да се прости.
Сутрин идваше, когато съмва
и връхлиташе, когато завали…
…
Казваше, че някак ще те върне
с думи, вплетени във стих,
и стори го, но беше късно -
стиховете си на него посветих…
© Десислава Танева All rights reserved.
