Прощално

17 июн. 2011 г., 09:53

Поэзия » Другая

733 0 2

Не мога да повярвам, че си е отишла,

oставила ме пак сама.

Прибрала даже болката предишна,

не оставила бележчица една.

Не мога да повярвам, че я няма,

а със нея бяхме две в едно -

и душа, и тяло, и измамно

бледо чувство за любов.

Не мога да повярвам, че си тръгна -

без дори да се прости.

Сутрин идваше, когато съмва

и връхлиташе, когато завали…

…

Казваше, че някак ще те върне

с думи, вплетени във стих,

и стори го, но беше късно -

стиховете си на него посветих…