desito_t (Десислава Танева)
130 292
17.06.2011 г., 9:53 ч.

Прощално 

  Поезия » Друга
804 0 2

Не мога да повярвам, че си е отишла,

oставила ме пак сама.

Прибрала даже болката предишна,

не оставила бележчица една.

Не мога да повярвам, че я няма,

а със нея бяхме две в едно -

и душа, и тяло, и измамно

бледо чувство за любов.

Не мога да повярвам, че си тръгна -

без дори да се прости.

Сутрин идваше, когато съмва

и връхлиташе, когато завали…

…

Казваше, че някак ще те върне

с думи, вплетени във стих,

и стори го, но беше късно -

стиховете си на него посветих…

© Десислава Танева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??