27 may 2011, 15:20

Прощално

  Poesía » Otra
1.7K 0 22

 

 

Прощално

                                          На скъпите ни приятели

                                                       Лили и Любо

 

"Ето, виното е веч изпито

с мъка гледам празните стъкла”.*

Минало със спомени покрито

уж се връща в нови облекла.

 

Но личи, че  всичко е различно

и от този  евтин маскарад

лъха само мъка и комичност,

сякаш е палячовски парад.

 

В колбата - часовник ,  шепа пясък.

Кратък миг и… времето ще спре.

А в очи останали без блясък,

цялата вселена ще умре.

 

  

 * откъс от стара градска песен

 

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Запрянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любе, когато става въпрос за продължителността на живота, той не бива да се измерва само и единствено с броя на преживените години, защото даже и тук времето е относителен фактор. Не става въпрос за неговата вече доказана относителност, разглеждана от техническа гледна точка, една сложна материя, която не е за този сайт, а и за това как, с кого и защо си преживял тези години и разбира се, какво в крайна сметка реално си направил и постигнал. Може да си живял и векове и пак да си останеш в детска възраст – друга сложна тема.
  • Времето на никой не прощава,
    и добре, че някак как да знам
    колко още ми остава.

    Поздрави, бате Ице!
  • Как съм пропуснала това хубаво стихотворение? Поздрав за поантата!
  • Благодаря ви.

    А някой ден... душите ни ще тръгнат
    за "онзи" чуден "Паралелен" свят
    Но няма спомените да изтръгнат,
    че те на живите за нас мълвят.

  • истинно и
    много хубаво е твоето
    стихотворение, Христо..въздействащо..
    сърдечно те поздравявам..

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...