Прощално
Прощално
На скъпите ни приятели
Лили и Любо
"Ето, виното е веч изпито
с мъка гледам празните стъкла”.*
Минало със спомени покрито
уж се връща в нови облекла.
Но личи, че всичко е различно
и от този евтин маскарад
лъха само мъка и комичност,
сякаш е палячовски парад.
В колбата - часовник , шепа пясък.
Кратък миг и… времето ще спре.
А в очи останали без блясък,
цялата вселена ще умре.
* откъс от стара градска песен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Запрянов Всички права запазени
