27 мая 2011 г., 15:20

Прощално

1.7K 0 22

 

 

Прощално

                                          На скъпите ни приятели

                                                       Лили и Любо

 

"Ето, виното е веч изпито

с мъка гледам празните стъкла”.*

Минало със спомени покрито

уж се връща в нови облекла.

 

Но личи, че  всичко е различно

и от този  евтин маскарад

лъха само мъка и комичност,

сякаш е палячовски парад.

 

В колбата - часовник ,  шепа пясък.

Кратък миг и… времето ще спре.

А в очи останали без блясък,

цялата вселена ще умре.

 

  

 * откъс от стара градска песен

 

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Запрянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любе, когато става въпрос за продължителността на живота, той не бива да се измерва само и единствено с броя на преживените години, защото даже и тук времето е относителен фактор. Не става въпрос за неговата вече доказана относителност, разглеждана от техническа гледна точка, една сложна материя, която не е за този сайт, а и за това как, с кого и защо си преживял тези години и разбира се, какво в крайна сметка реално си направил и постигнал. Може да си живял и векове и пак да си останеш в детска възраст – друга сложна тема.
  • Времето на никой не прощава,
    и добре, че някак как да знам
    колко още ми остава.

    Поздрави, бате Ице!
  • Как съм пропуснала това хубаво стихотворение? Поздрав за поантата!
  • Благодаря ви.

    А някой ден... душите ни ще тръгнат
    за "онзи" чуден "Паралелен" свят
    Но няма спомените да изтръгнат,
    че те на живите за нас мълвят.

  • истинно и
    много хубаво е твоето
    стихотворение, Христо..въздействащо..
    сърдечно те поздравявам..

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...