11 abr 2011, 10:04

Прощавай ми за всички вопли 

  Poesía
1225 0 35
Видях се в теб и две зеници
се стекоха в планински дъжд,
а мойте - блудни еретици,
не трепнаха дори веднъж.
Ударих те, а дума не обели.
Дори протегна две ръце
за обич чиста зажаднели,
със мекотата на перце.
Ограбих те, а ти ме стопли
с пожарите на вечността.
Прощавай ми за всички вопли,
нали съм в себе си ... жена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??