ПРОЩАВАНЕ
И това е пак едно прощаване,
спомени за допир, мирис, цвят.
Хляб раздавам, а това раздаване
страшно е, но няма път назад.
И не става дума за сравнение,
всеки миг е сам неизмерим.
Липсваш ми, това е без съмнение,
но с живота ми напред вървим.
Спомени - зад нас са рози цъфнали.
Мами ме насреща синева.
Кой ще надделее - ще осъмна ли? ...