ПРОЩАВАНЕ
И това е пак едно прощаване,
спомени за допир, мирис, цвят.
Хляб раздавам, а това раздаване
страшно е, но няма път назад.
И не става дума за сравнение,
всеки миг е сам неизмерим.
Липсваш ми, това е без съмнение,
но с живота ми напред вървим.
Спомени - зад нас са рози цъфнали.
Мами ме насреща синева.
Кой ще надделее - ще осъмна ли?
Или сред гирлянди ще умра?
© Анка Келешева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
