3 mar 2011, 22:20

Прощаване с България

  Poesía » Otra
857 0 12

                       Посветено на всички българи , които празнуват

                       ТРЕТИ МАРТ извън Родината

 

                                 

Българийо, Родино, мила майко!

Как тъжно свети твоят ореол!

Дойдох преди раздялата - за малко -

за път да взема късче хляб и сол.

 

Да помълчим със теб прощално в мрака.

Да те запомня, майко, все така -

забрадка черна и очи разплакани -

изпратила най-свидните чеда.

 

Ще ме погалиш ти с  обични длани,

ще ме прегърнеш с толкова любов.

Докато дишам, с мене ще остане

последният ти майчин благослов.

 

И китка здравец ще ми свиеш мило,

та да ме пази от неволи и беди.

На този свят не съществува сила,

която твоята любов да победи.

 

Българийо, едничка майко свята!

Аз тръгвам - все едно на север или юг.

Ала сърцето ми, умът ми и душата

завинаги остават с тебе - тук.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • браво,Нинка,браво
  • Благодаря Ви! Развълнувахте ме!
  • Да ни е честит празника!С поздрав!
  • Помня, че сестра ми ми беще споделила, че когато си пристига страшно много се вълнува, като стъпи на Българска земя и чуе българска реч, и колко противоречиви чувства изпитва, че много обича нашата земя, но как тя ги прокужда из чужди земи...питам се, кога в България, ще има хляб за всичките и чада? Влизаме в Евросъюза, и се започват едни сравнения за евростандарти, а колко е една заплата там...колко е тук, е не се справихме сами, други трябва да се справят с нас.
    Наистина незная с какво, да се гордея, с това че съм тук и получавам най-много 240 лева???
    Извинявай!
    Разнежи ме стиха ти, заболя ме за всички напускащи!
    Успял си с този стих, щом ме боцна вляво!
  • Поздрав за родолюбивите чувства!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...