Mar 3, 2011, 10:20 PM

Прощаване с България

  Poetry » Other
856 0 12

                       Посветено на всички българи , които празнуват

                       ТРЕТИ МАРТ извън Родината

 

                                 

Българийо, Родино, мила майко!

Как тъжно свети твоят ореол!

Дойдох преди раздялата - за малко -

за път да взема късче хляб и сол.

 

Да помълчим със теб прощално в мрака.

Да те запомня, майко, все така -

забрадка черна и очи разплакани -

изпратила най-свидните чеда.

 

Ще ме погалиш ти с  обични длани,

ще ме прегърнеш с толкова любов.

Докато дишам, с мене ще остане

последният ти майчин благослов.

 

И китка здравец ще ми свиеш мило,

та да ме пази от неволи и беди.

На този свят не съществува сила,

която твоята любов да победи.

 

Българийо, едничка майко свята!

Аз тръгвам - все едно на север или юг.

Ала сърцето ми, умът ми и душата

завинаги остават с тебе - тук.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • браво,Нинка,браво
  • Благодаря Ви! Развълнувахте ме!
  • Да ни е честит празника!С поздрав!
  • Помня, че сестра ми ми беще споделила, че когато си пристига страшно много се вълнува, като стъпи на Българска земя и чуе българска реч, и колко противоречиви чувства изпитва, че много обича нашата земя, но как тя ги прокужда из чужди земи...питам се, кога в България, ще има хляб за всичките и чада? Влизаме в Евросъюза, и се започват едни сравнения за евростандарти, а колко е една заплата там...колко е тук, е не се справихме сами, други трябва да се справят с нас.
    Наистина незная с какво, да се гордея, с това че съм тук и получавам най-много 240 лева???
    Извинявай!
    Разнежи ме стиха ти, заболя ме за всички напускащи!
    Успял си с този стих, щом ме боцна вляво!
  • Поздрав за родолюбивите чувства!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...